ОНЛАЙН СПИСАНИЕ

Календар

декември 2010
П В С Ч П С Н
    яну »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Скорошни коментари

Тест: интеркултурна компетентност

понеделник, 6 декември, 2010 @ 15:29
Лора Спиридонова

Културата е:

  1. Съвкупност от блага, за чиято стойност се грижим.

  2. Съвкупност от житейски прояви на един народ, най-вече съвкупност от стремежи към изтънченост и потискане на инстинктите.

  3. Хомогенна в същността си, а навън затворена житейска форма.

  4. Паяжина от значения, в която е уплетена личността.

  5. Запас от значения, от който комуникативните участници се снабдяват с интерпретации.

  6. Исторически променлива свързаност между комуникация, памет и медии.

  7. Исторически посредничаща си практика на взаимност, която като процес прави възможна непрекъснатата смислова конструкция, рутинните действия, нормалността и правдоподобността.

Дефиниции:

  1. Тази дефиниция произхожда от философа Хайнрих Рикерт („Кант като философ на модерната култура“, 1924). В нея той застъпва едно тясно разбиране за култура, свързвайки я с идеи за красота, истина и доброта, като по този начин тя се редуцира до областта на изкуството. По този начин се достига до определяне на „по-висши“ и „по-нисши“ култури и тяхното противопоставяне.

  2. Това е дефиниция от актуален австрийски речник по право (Г. Кьоблер, 2005), в която отново става въпрос за култура в тесен смисъл на думата. Какво конкретно представлява това „изтънчване“ или „цивилизованост“, не би могло да се формулира по общовалиден начин. Като следствие от тази дефиниция могат да се определят „по-изтънчени“ и „по-неизтънчени“ култури, което е немислимо от гледна точка на интеркултурното взаимодействие.

  3. В творбата си „Една философия на историята за образованието на човечеството“ (1774) Й. Г. Хердер описва културите като топки, които са вътрешно хомогенни и разграничени една от друга. За него културата е идентична с житейския свят, като по този начин той не я ограничава в области като „висша култура“. Той използва едно разширено и в същото време затворено понятие за култура, което до края на 20. век представлява пример за национално-културното мислене. Актуалната глобализация обаче води до осъзнаването на това, че националните култури не са хомогенни и затворени в себе си. Тази дефиниция освен това прави възможно възникването на стереотипи. Културите всъщност се характеризират с различност и самите те в крайна сметка представят продукти на интеркултурното взаимодействие.

  4. Клифорд Геертц въвежда тази дефиниция в етнологията чрез своята книга „Стегнато описание“ (1973). Той застъпва едно семиотично разбиране за културата: не предметите или действията сами по себе си определят една култура, а значението, което се влага в тях. Така например ролята на кравите е различна в Индия и Германия, не защото става въпрос за различни видове крави, а защото им се приписват различни значения в зависимост от културния контекст. Тази дефиниция на културата дава възможност за разработване на културната специфика на един колектив (компания, социална група, национална държава), както и тематизиране на поведения и изразени мнения.

  5. Тази дефиниция е дадена от Юрген Хабермас в „Теория на комуникативното поведение“ (1981). Става въпрос за едно нематериално определение на културата. Различните колективи съществуват в тяхната самостоятелност като култури, защото имат съвместно, постановено поведенческо основание за своите действия. По този начин действията на другите членове на колектива се регистрират като правдоподобни, което е основа за възникване на рутинни действия. Съвместното знание е постановено и се продължава чрез актуалното комуникативно поведение. Едно такова понятие за култура е исторически ориентирано. Полезно е най-вече в случайте, когато се търси културно-историческо обяснение на спецификата на поведението.

  6. Това определение е формулирано от Алайда и Ян Асман и наподобява функционално равенство, което извежда взаимната свързаност на комуникативните процеси, продукцията на знания и медийните технологии в нейното историческо развитие. Например цензурата (като форма на комуникативна практика) оставя да бъдат забравени определени знания (памет) и едновременно с това е от решаващо значение за това, как не могат публично да се използват медийте. Това понятие за култура също е нематериално и е подходящо за развитието на комплексни културно-исторически тълкувания.

  7. Става въпрос за разширено и отворено определение на понятието, което отнася културата към всяка форма на социална практика – семейство, мигранти, компании, национални държави. Тази мрежа е отворена за външни влияния. Социалните взаимодействия генерират определени форми на смислова конструкция и създават правдоподобност и нормалност на мненията от гледна точка на участниците. Това прави възможни социалните рутинни действия. Участниците се разбират помежду си като членове на един колектив, техните лични опити се репродуцират и варират, с което последователно се изгражда историчността на тяхното взаимно отношение. Това определение на културата има предимството, че дава възможност за употреба на понятието независимо от определено културно пространство (национална държава). Отнася културата до колективите, които се характеризират чрез исторически посредничаща си практика на взаимност.

Comments are closed.