Предучилищна педагодика

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
Факултет по начална и предучилищна педагогика

ПРОЕКТ НА МОЯТА ПЪРВА ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ

„Възрастният играе «с него» и «заради него», играе, за да стимулира неговата способност да изобретява, за да го въоръжи с нови похвати, които ще употреби, когато играе самичко. Въобще играе, за да го научи да играе. И докато играят разговарят…“ Джани Родари

Възрастова група: Трета възрастова група (5-6 годишни деца)

Тема: Медальони за сюжетни игри и инсценировки „Войни и вълшебници”

Игрови цели:

• Стимулиране на концентрацията, паметта и въображението чрез разиграване на персонажи;
• Разпознаване на детайлите в образите и типичните за тях игрови предмети;
• Насочване към пресъздаване във вербален и невербален план на игрово взаимодействие при режисиране на случки;
• Комбиниране между реален и измислен свят като подготовка за свободно артистично изразяване.

Игрови материали: Наметало  с хартиени звезди, осем  хартиени медальона със  знаци. Ето и характеристиките на медальоните:

„Непобедимият меч” е върху непробиваем щит, които са за силен боец от типа „воин”. Който си сложи този знак (изтегли тази карта), трябва да спасява всички изпаднали в беда. Ако това се случи, силата на меча се удвоява с всеки спасен. Случките на спасяване се измислят от децата, които му партнират.

„Животворен светлик” е светлината на слънцето, която променя всичко лошо в добро. Както слънцето превръща нощта в ден, така този знак може да превърне плача в усмивка, болката в щастие, грозотата в красота и т.н. Децата измислят какво срещат по пътя си и какво се налага да променят със силата на тази роля.

„Гръмотевична стрела” разцепва всяка злина, магия, открива лъжа, заговор и нечиста сила. Който го избере, се превръща като светкавица в огнена следа.

„Последвай вятъра” е воден пазител на изворите на живота. Може като водата да протича и прониква в земята, да се изпарява в небето, да замръзва на сняг и така да опазва всичко, което има връзка с водата.

„Тревна зеленина” е зеленият поглед на дъщерята на Земята, която обича трудолюбивите, помага на отговорните, награждава защитниците на природата. Тя може да подсказва вълшебни думи, с които се спечелва приятелството на растения и животни. А може би те ще ти помогнат да победиш лошия великан (него го няма в знаците, но може би ще го видиш, когато решиш).

„Златното листо” е тайно лекарство на войните, което повишава тройно силите им. Който го сложи, може да лекува всички и да ги прави здрави и бодри.

„Въздушен облак” е готов винаги да се притече на помощ и да те скрие от неприятелите, като те вдигне във въздуха. Там е и „Повей вятъра. Накъде ще се отправите?

Игрови действия и правила: първо децата си теглят по един медальон и аз разказвам за свойствата и качествата му. Децата имат право да си го сменят по време на играта.

Образователно ядро: игрово артистично пресъздаване.

Модели на игрово взаимодействие: емоционално-филтриращ и функционално – делови

Етапи на моделния процес:

• мотивиращ етап: импресионистични мотиви;
• етап на психологическо познание и репрезентация;
• енкондинг: използването на наметало за звезди, музиката в началото на играта (Хари Потър), дървената купа, покрита с лъскав зелен плат, в която има хартиени медальони.

Ключови ядра от представи:

• относителност;
• идентичност;
• креативност;
• хуманност.

Параметри за реализиране на ситуацията:

Направих черно наметало със звезди като по този начин се представям на децата като вълшебник. Преди да го сложа и да започна ситуацията аз играх с децата така, че да мога да запомня имената им и да ги опозная поне малко, а и аз самата да не бъда напълно непозната за тях. Не бях измислила някаква конкретна игра, а бях решила самите деца да ми покажат на какво играят. Според настроението им и според нещата, които приказваха реших да им хвърлям пликове „духове”. Те много се зарадваха и така играхме известно време. По този начин направих препратка към моята ситуация, която беше „Вълшебници и войни”.

Преди да започна ситуацията излязох отвън и си сложих наметалото. Бях помолила една колежка да ми пусне музиката от Хари Потър, за да създам тайнствена и магична атмосфера и децата да се потопят във въображението си.

Започнах да обикалям около тях, разпервайки наметалото. Оставих ги да ми се порадват. Те започнаха да се смеят, да ми дърпат наметалото и да викат.

Бях приготвила пликове с името на всяко дете и с една залепена звезда на плика. Моите медальони ги бях изсипала в една дървена купа, покрита със зелен блестящ плат. Преди да започна да ги викам един по един след първоначалните ми слова забелязах, че Теди (единственото момиченце в групата в този ден) плаче. Веднага отидох при нея и я попитах защо. Тя ми каза, че плаче, защото я е страх от музиката. Направих знак на колежката да я спре и започнах да и обяснявам, че аз съм добра магьосница, но тя продължаваше да плаче. Тогава и казах, че тя ще бъде моята фея-помощница и че тази длъжност е много отговорна, не всеки може да я получи. И така Теди стана моята фея-помощница и веднага се усмихна!

Две момченца искаха да са един и същи герой. Не счетох това за проблем.

Моята фея-помощница получава медальон

Аз бях решила да взема медальона, който остане или който никой не иска. Първоначалният замисъл беше да обикаляме из стаята и всеки един да вижда различни препятствия, които да преодолява според силата си. Закачих на всички картите.

Обяснявам свойствата на моите воини и вълшебници

Включих отново пликовете-духове, защото видях, че им беше много забавно. В един момент аз станах лошата вълшебница, чиято сила е да гъделичка и децата, с обединени сили, трябваше да се преборят с мен, използвайки свойствата си. И така се озовах на земята, от където дълго време на станах:

Аз съм под децата

Децата от подготвителната група надзъртат през вратата

Интересно беше как едно от децата – Ники, постоянно повтаряше, че не съм истинска магьосница и звездите ми са от фолио. Тогава отидох до него и с тих загадъчен глас му казах, че аз съм истинска магьосница и мога да летя и тъй като още не вярваше започнах да се въртя из стаята с разперени ръце и всички деца дойдоха под наметалото докато тичах и така „летяхме” и се смяхме (най-вече Ники, който не вярваше).

Накрая пак дойде при мен и каза, че все още не ми вярва, а децата го убеждаваха, че съм истинска. Едно от тях ме извика в страни и ми сподели тайна – вчера един магьосник им дошъл вкъщи на гости, който много приличал на мен и затова то ми вярва.

Ники продължаваше да настоява и каза, че аз не летя сега и аз му отговорих, че само нощем мога. След тези мои думи всички ми казаха адресите си, за да ги посетя довечера.

Ники продължи да твърди, че звездите на наметалото са направени от фолио, а аз му казах, че е специален космически материал, който само прилича на фолио, но не е, защото изпълнява желания. Щом казах това всички деца започнаха да късат звездите, за да си изпълнят желанията.

И така…в края на ситуацията бях без нито една звезда на наметалото си, единият ми калцун беше под радиатора, а другият беше разкъсан!

Запомних две неща – не педагогът определя играта, а децата и всичко се променя постоянно – учителят трябва да бъде много гъвкав и адаптивен в мисленето си.

Игротерапия и изкуство – Мариана Тошева

Игротерапия и изкуство – Инна Тинова

Игротерапия и изкуство – Десислава Росенова

Игротерапия и изкуство – Албена Тодорова

Игротерапия и изкуство – Стефан Стоянов

Игротерапия и изкуство – Зорница Константинова